О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните в Пловдивска епархия относно дискусията за генно-модифицираните организми


Обични в Господа братя и сестри,
С известно недоумение следим дискусията от последните дни, дали и доколко следва да се допуска върху българската земеделска земя да бъдат засаждани така наречените генно-модифицирани организми. Недоумението ни идва от факта, че въпреки всички сведения за съмнителния характер на тези лабораторни упражнения и сериозните предупреждения за възможните вреди, които те могат да нанесат върху народа, все пак се намират хора, които с удивително упорство настояват, че страната ни едва ли не на всяка цена трябва да се превърне в опитно поле за тези нечестиви експерименти.
Пловдивската епархийска църква, отдавна е дала своя отговор, доста преди той да бъде поставен в политическия дневен ред и този отговор е категорично „НЕ!” Неотменно условие в Пловдивска митрополия, което църковните настоятелства, разполагащи със земеделски земи, са длъжни да поставят на лицата, заинтересовани да ги обработват е, че се забранява абсолютно засаждането на култури, представляващи генно-модифицирани организми. Това е разпоредба, залегнала в типовите договори на Пловдивска епархия за наем или аренда на църковна земеделска земя и ние нямаме никакво намерение да отстъпваме, независимо от различните виждания на светския законодател.
Едва ли е необходимо човек да има специално богословско образование, за да провиди принципа, който ни дава тази сила и убеденост. Всемилостивият Бог е създал човека по свой образ и подобие. Този човек е съвършен организъм, както е съвършен Творецът му. Бог-Саваот е създал и цялата природа, целия заобикалящ ни свят, с всичко видимо и невидимо в него. Надали ще се намери човек, който многократно в ежедневието си да не е имал случай да се замисли и възхити от съвършенството на Божествения замисъл, от умонепостижимата симбиоза, в която живеят всички творения Божии – от малкото зрънце, попадащо в почвата, през житния клас или вековния дъб, до всички прелестни създания, населяващи земната, водната и въздушната шир. Когато съзерцаваме Божиите творения, не може да не възкликнем с думите на свети пророк и цар Давид: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои призведения” (Пс. 103:24).
Нека бъде съвършено ясно, че Православната църква не е противник на научните търсения, когато те са подчинени на добруването на човека и се провеждат с респект към Твореца и Неговото Творение. Нашата Църква никога не си е въобразявала, че й е работа да се занимава с научни изследвания. Никой в православния свят никога не е твърдял, че земята е плоска, както и никой в православния свят, никога не се е занимавал с производство на хомункулуси или други нечестиви деяния, скрити под наметалото на „науката”. Впрочем, точно от историята на науката е знайно, че няма велик учен, който в края на житейския си и творчески път да не е бил твърдо убеден, че отвъд всяко обективно знание остава една непознаваема истина, чието име е Бог.
Казва се, че генното инженерство проправяло пътя на медицината и е средство за откриване едва ли не на вечната младост, ако не направо на вечния живот. Църквата винаги е приветствала развитието на медицината, като проява на човешката любов, състрадателност и грижа за ближния. Всеки открит нов лек, намаляващ земните болки и страдания и даващ на човека нови сили и бодрост, за да продължи да се радва на света Божи, е Божие дело и Негов промисъл. Ако се замислим, ще видим, че всички лекарства представляват комбинации от съществуващи в природата елементи. Тоест, отново Бог във великата си милост и премъдрост е създал и разпръснал в природата всички вещества, необходими за здравето и благоразположението на човека, а е оставил на по-любознателните да ги открият. За да се потвърждава всеки път, че чудесата Божии са безгранични.
Църквата обаче не може да не бъде категорично против, когато така наречената „модерна наука” напуска пътеките на Божието творение и сама започва да „твори”, кръстосвайки растение с птица, или птица с риба. Когато с непонятни технически методи се променя самият строеж на клетките на живите организми и дори на човешкото тяло, всяка от които съдържа в себе си Божия план за природата и за човека. Това вече не е наука, а луциферовски бяс. Бяс, който иска да бъде равен на Бога в творческата Му сила. И понеже не може да сътвори – променя, изопачава и извращава.
Верните последователи на Иисус Христос знаят, че живот вечен действително има, но той няма да се случи чрез вливане във вените на хората на алхимически субстанции и превръщането им в живи мъртъвци с методите на генната терапия. Възкресението от мъртвите, което всички изповядваме, се случи с Лазар, случи се със Сина Божий и ще се случи отново с всички човеци. Когато Той пожелае и когато Той прецени, че са настъпили денят и часът. Не, когато си мислят „генните инженери”. Техните експерименти обаче не са безобидни. Всяка гордост бива наказвана. А тази гордост, да си въобразяваш, че можеш да промениш Божествения проект, защото имаш „по-добра концепция” от Божествената, е дотолкова безумна, че последиците за човечеството могат да бъдат невъобразими. За Бога! Та тук става дума за децата на човеците, които – ако този бяс не бъде обуздан – ще бъдат заставяни да приемат в себе си хранителни уроди, възможни само в болната фантазия на сатаната.
Не можем да спрем, обаче, да се учудваме и на трудността, която нашите политици срещат, когато трябва да кажат „не!” Не можем да спрем да се учудваме, как във всяка обществена дискусия, включително и по толкова важни въпроси, се търсят и привличат аргументи все от сферата на материалната полза или безполезност, аргументи за „модерност” или „изостаналост” (сякаш европейските страни, забранили ГМО са изостанали), но само не и твърдите като скала аргументи на нашата християнска ценностна принадлежност. Политика, в която само аргументите на материалното имат значение, обрича обществото си на погибел. Когато всичко е въпрос на полза, когато всичко е въпрос на сделка, когато всичко е предмет на покупко-продажба, можете да сте сигурни, че винаги ще се намери някой, който да плати повече, за да си достави удоволствието да ни навреди. Името му е сатана. Тук е ролята на мъжествените политици, които трябва да се изправят, да стъпят на скалата на християнските ни ценности и да се противопоставят. Толкова е лесно, всъщност. Достатъчно е само да погледнат зад себе си и видят Богобоязливия и Христолюбив народ и неговите деца, грижата за които им е поверена. И да погледнат нагоре, за да видят Всеподателя, Който им е възложил тази грижа и Който ще съди всички ни. Включително и генно-модифицираните.
Колкото до позицията на поверената ни Епархия, то нашето решение за така наречените ГМО е взето отдавна и е безкомпромисно ясно. На църковна земя - НЕ!
Дано не дойде ден, в който това ще е единствената останала земя, която ще изхранва народа ни.